Общи диагностични принципи

При нас се провеждат измерване на слуха (аудиометрия) а също така и разнообразни слухови тестове.

Първата стъпка в диагностиката на намаления слух или шума в ушите след нормален преглед е провеждането на аудиометрия. 

Цели:

1. Описване на слуховата загуба; формално: тонални прагове за нормален слух, за всички честоти са ≤ 25 dB HL (Hearing Level)

2. Описване на засегнатия слухов спектър (ниски или високи честоти)  

3. Разграничаването на звукопроводни и звукоприемни слухови загуби. За грубо ориентиране между последните служи понякога и историята на заболяването.

При свободен ушен канал, причината за звукопроводни нарушения (conductive loss) се намира най-често в болести на средното ухо: тоест зад тъпанчето. Това могат да бъдат промени именно в него, течност в средното ухо, недоизлекувани отити, болна евстахиева тръба, отосклероза, промени в слуховите костици и т.н. Разграничаването им едно от друго става чрез анализатор на средното ухо (тимпанометър).

Звукоприемните нарушения (sensorineural loss) се дължат на промени в охлюва на вътрешното ухо (т.нар. Кохлеа), изменения в нервните пътища водещи към мозъчния ствол (тумор?) или промени в самия мозък. За грубо ориентиране служи също историята на заболяването, като най-често се касае за увреждане на вътрешното ухо. Въпреки това, категорично доказателство за тази увреда се получава с измерването на отоакустичните емисии (ОАЕ) и тяхната липса. При промени в нервните пътища към мозъчния ствол се наблюдават промени в евокираните потенциали (ABR).

В този раздел са предствени и обективните изследвания на слуха, където резулатите не зависят и не са повлияни от работата на пациента. Това са тимпанометрията както и отоакустичните емисии с евокирани потенциали, използвани също и за откриване на глухота при новородени и пеленачета (Screening).